На територията на община Луковит в ловешка област се намира село Карлуково, което е точно в западната част на Предбалкана и се характеризира с хълмист релеф. Просичащият пролом на река Искър също е добър географски ориентир относно местоположението на населеното място, а климатът е с типичните черти на умерената континенталност. Той включва топло лято и студена зима, а температурата на въздуха през годината е с изключително голяма амплитуда. Проломът на Искър започва непосредствено след село Кунино, а източно от село Реселец завършва. Карстовите форми са известни и районът на селото е едно от малкото места в страната, на които те се срещат в абсолютно цялото си разнообразие. Геоморфоложките условия спомагат изключително много за това, като Лилов вир или Лилов гьол е също видима. Това е един от редките видове, които е твърде възможно да не срещнем никъде другаде. Пролетно – летен максимум и зимен минимум са други характерни особености на климата.
Сухи, водни, пропастни и хоризонтални, в района на Карлуково има известни поне шестстотин пещери. Пещера Проходна определено е най-известна в областта, защото се характеризира с най-високия естествен свод за целия Балкански полуостров. Скалният феномен Окната също допринася за известността на пещерата, към която всяка година проявяват интерес много туристи. Темната дупка пък има дължина от 215 метра и по този показател също се нарежда сред най-популярните за страната. Карлуковският карст е така разположен, че селото на някои места се води природно защитена зона. Тази частична обхватност го отличава от много села в българската държава, а всъщност то е защитена зона по една определена екологична мрежа с името Натура 200. Тя пряко касае видовете птици. Надморската височина от 263 метра не прави селото от високите места в България, а името му е сходно с това на популярното в минало болнично заведение за лечение на хора с психични проблеми. През 1934-та година тук живеят почти 2 100 души, като това е една от най-добрите години от гледна точка прираст на населението. 2 221 души обаче живеят през 1946-та, докато през 1992-ра се наблюдава двойно намаляване на местните. Напоследък хората намаляват с около 15 на година.
По линията София – Горна Оряховица – Варна гарата в село Карлуково е една от спирките, а пътната връзка с общинския център Луковит е постоянна и добре осигурена. Това важи и за околните села, но специално за две от тях има начин за преминаване през европейския пътен участък Е83 и автомагистрала Хемус. Става дума за населени места с имената Румянцево и Златна Панега. Националният пещерен дом с името на селото е известен още и като Петър Трантеев и се намира на 250 метра разстояние източно от селското ДПБ. Трима известни мъже са родени тук и единият от тях започва жизнения си път през 1939-та година. Впоследствие е един от активните политици от БКП – Димитър Ненчев. Христо Карлуковски основава фабрика Енергия в Бяла Слатина. Той е индустриалец и общественик и деец от широките социалисти. От тук е и популярният композитор на народна музика Дико Илиев, написал Дунавското хоро и Скокът.
